Фокус гражданско общество“ през призмата на политическата обстановка в България –

Фокус „ гражданско общество “ през призмата на политическата конюнктура в България – упования, действителности и вероятни вероятности с излъчването на постоянно Правителство. По тези тематики беседваме с доктор Благовест Върбаков.

Здравейте, доктор Върбаков! С първото си изявление за нашата медия от 26 декември предходната година направихте мощен и обширен разбор на геополитическата и вътрешнополитическата конюнктура. Затова си разрешавам да Ви поканя да дадете още веднъж изявление.

Здравейте, към този момент мога да Ви благопожелавам новата 2025-та година. За мен е наслаждение да давам изявленията за стойностни медии, които осъзнато не се увличат по злободневието по метод, който да генерира колкото се може повече публика, без значение дали е от читатели или фенове, а се стремят и на процедура съумяват да отсеят действителното от подвеждащото, т.е. от манипулативното, в осведомителния поток. Несъмнено Вашата медия е от обективните, загърбвайки субективността, заради което, по мои наблюдения, построи доста добър имидж измежду журналистическа колегия, за което Ви приветствам!

Г-н Върбаков, убеждавам Ви, че аудиторията не може да се генерализира. Тя е друга и според от характера на самата медия, бива привличана и такава публика. Нашето общество, въпреки и неголяма част от него, желае да чуе или да прочете, както Вие се изразихте, обширни, аналитични и задълбочени разбори и таман по тази причина Вашето предходно изявление откри място в нашата медия.

По принцип няма неприятно всеки да показва мнение по даден публичен проблем. Но в случай че изразяващият това мнение претендира да е експерт в региона, по която го дава, а в действителност се оказва, че не е, то значи, че приказва наизуст. Не желая да се показвам с по-грубата оценка „ нелепости “.

Никога няма да отстъпя от разбиранията си, че експертните мнения би трябвало да се дават от специалисти, т.е. от потвърдени експерти в професионалната си област, а не от псевдо специалисти, които без нужните познания, и повече – знания, както отбелязва философът Хегел, с цел да разграничи повърхностното познание от задълбоченото знание, се самоопределят за морални стожери, че и съдници на обществото. Определено такива псевдо специалисти твърдо не одобрявам и считам, че на тях не би трябвало да се дава никакво поле на изява от медиите, тъй като единствено объркват обществото и го опълчват. Явно, това им е задачата, уви.

Г-н Върбаков, стартирането на новия 51-ви Парламент стартира с колизия между парламентарните групи, която се задълбочи и всички смятахме, че тя ще ни изправи пред следващите изключителни парламентарни избори. Но като че ли нещата внезапно потръгнаха с избирането на ръководител на Парламента и постоянно Правителство. Според Вас, тъй като имате директни наблюдения от вътрешната страна на протичащите се политически процеси, политическата рецесия ще бъде ли позволена или това е единствено видимо, до момента в който се появи нов политически план, за който от няколко месеца интензивно се приказва?

Не бих споделил, че е измамлив стремежът за излизане от трайната политическа рецесия, а по-скоро динамичен. Но дългият и остър парламентарен спор при номинирането и по-късно избирането на ръководител на Народното събрание насочваше към предоставяне на такава оценка за симулативност. Смятам обаче, че е динамичен стремежът на политическите сили за излизане от политическата рецесия, тъй като се принудиха под напора на публичното неодобрение да се прегрупират и да станат по-рефлексивни във връзка с в началото заявяваните си политически убеждения. Иначе казано, наложи се да „ изневерят “ на личния си електорат, с цел да не доведат до следващите изключителни парламентарни избори, на които не се знае дали ще получат в положителния случай същата електорална поддръжка или ще се окажат отвън Парламента. Не са малко тези партии, които някак съумяват да гастролират на парламентарната сцена, само че доста скоро слизат от нея и повече в никакъв случай не се качват, макар неистовите им опити да се завърнат, като за тази цел подхващат или политическа промяна, или коалиция с други сходни на тяхната орис, нищо че може преди този момент да са били яростни съперници.

Но да отбележа, че първото съвещание на настоящия Парламент беше продължавано 10 пъти, защото не можеше да бъде определен негов ръководител, а това съгласно нормата на алинея 3 на член 76 от Конституцията се планува да стане единствено на това съвещание, в противоположен случай не се закрива, а продължава до момента в който е належащо. Това обаче препятства Парламентът да се конституира като законодателен орган, което поражда конституционна рецесия. Подобна догадка подрива парламентарната форма на ръководство и самата народна власт. Обществото стартира с съображение да се съмнява в тях и като вероятен контрапункт на тази форма на държавно ръководство и лично на демокрацията като политическа идеология се появява популизмът като опция. За него много съм приказвал, само че отново ще отбележа, че той отравя бъдещето на обществото, нацията и най-после страната, тъй като генерира тоталитарни политики. А знаем тъкмо тези политики какво пораждат – икономическа съсипия, обществена мизерия и политическа измама. При това състояние за каква просвета, изкуство, че и нематериалност може да се приказва?! За никаква! Напротив, може да се приказва за тях едвам тогава, когато демокрацията е налице, не видимо, а фактически. И когато ги има, тогава общественото, икономическото и политическото положение на обществото ще е в напредък, нацията ще укрепва, а страната на собствен ред ще се утвърждава и надлежно ще пребъдва. В този смисъл, в случай че някой има вяра, че това може да се осъществя без демокрацията, значи, че той изцяло се заблуждава. Без народна власт бъдеще няма, без значение дали се отнася до обществото, нацията или страната.

Вие сте прав, доктор Върбаков, за смисъла на демокрацията и по тази причина България от края на 1989 година скъса с тоталитаризма и пое по пътя на демократичното си развиване. Но тъй като споменахте, че популизмът разрушава демокрацията и нейните устои, а и поражда рецесии, смятате ли, че нашето общество осъзнава какво значи изпадане в конституционна рецесия или я омаловажава като значение, което може би се дължи на незадоволителна информираност за нея?

Хубав въпрос и Ви благодаря, че ми го зададохте! За страдание, малко на брой са тези, които в дълбочина схващат какво значи политическото действо като цяло да изпадане в конституционна рецесия и до какви пагубни последици за опазването на държавността надлежно води. Силно се колебая, че множеството от днешните ни политици я схващат, уви. На процедура това значи изпадане в цялостна политическа невъзможност. Казано по различен метод, значи тотално парализиране на законодателната власт, което катастрофира страната. Такава рецесия възпира нейното ръководство и развиване. Когато законодателната власт отсъства, тогава демокрацията стопира да съществува и на нейно място се настанява тоталитаризма. Примерите за това са извънредно доста. В съответния случай политическата рецесия у нас, която стартира от лятото на 2020-та година с митингите на жълтите павета, толкоз доста се задълбочи, че породи не една парламентарна такава. Спомнете си какъв брой пъти Парламентът за времето от тези митинги е бил ефективен в активността си. Виждам, че се замислихте. Уверявам Ви, че не сте единствено Вие, а цялото общество. Редица легислатури на Парламента още със самото си начало бяха обречени на скоротечен край. Причината за това е, че липсваше политически разговор, който фактически да институционализира парламентаризма като основополагащ фактор за съществуването на демокрацията. Липсата на подобен разговор приказва и за липса на институционално мислене и по тази причина в манталитета на множеството политици не виждаме никакво държавническо държание. Виждаме обаче единствено тяхната надменност, която с всеки един малко просъществувал Парламент придобива чудовищни измерения. Ако желаеме, да вземем за пример, да разберем какво съставлява озлоблението, изключително при политическото действо, като последна демонстрация на злоба към съперника, един парламентарен спор доста добре би го онагледило.

Например, конституционна рецесия е при положение на неспособност за избиране на ръководител на Народното събрание, тъй като като се изключи че не може да се конституира като такова, за което загатнах, само че и връзва ръцете на президента предвид на конституционните му пълномощия да осъществя плануваните в алинеи от 1-ва до 4-та в това число на член 99 от Конституцията процедури за възлагане на изследователски мандат по съответния ред за състав и конструкция на Правителство, което след това да бъде подложено на избор от самия Парламент. При такава догадка не може да се пристъпи и към осъществяване на идната алинея 5-та на същия член, която планува назначение на служебно Правителство. Хаосът тогава става цялостен. Плюс това, след така наречен „ шеста корекция “ на Конституцията от края на 2023-та година – апропо, тази корекция е нескопосана, откъдето и да я погледнеш! – излиза, че легислатурата на предходния Парламент въобще не прекъсва, а в противен случай – тя продължава да съществува, да бъде законна, което е абсурд! Възниква въпросът за този предходен Парламент: нали към този момент е разхлабен, изпратен е в историята и заради тази причина е определен нов, само че който по стичане на събитията не може да се конституира поради неизбирането на негов председател; та освен това състояние от това следва ли да се смята, че разпуснатият Парламент би могъл в тази догадка да влезе още веднъж в деяние по силата на възприетата след последната корекция на Конституцията непрекъсваемост на законодателната власт, наречена и легислативна, която сама по себе си добавя наредбата на член 74, с цел да се излезе по този метод от конституционната рецесия? В допълнение на този въпрос е и догатката: дали същият този разхлабен Парламент, който вероятно би могъл да възобнови активността си на правилото „ ad hoc “, ще би трябвало отначало да премине през същите процедури, планувани в алинея 1-4 на член 99 от Конституцията, или за реализиране на конституционна успеваемост ще може непосредствено да прибегне към осъществяване на алинея 5 на същия член? Сама се убеждавате какъв брой състоятелен е този въпрос, на който ние с Вас двамата колкото и да желаеме не сме в положение да дадем приемлив отговор, тъй като способният орган да даде подобен е Конституционният съд.

Парадоксалният темперамент на тези два въпроса идват от събитието, че разпуснатият Парламент, който въпреки всичко не прекъсва активността си до конституирането на новия, е в самобитен режим на „ длъжностен “, с цел да оказва надзор над служебното Правителство. И в последна сметка той продължава активността си, с цел да не прекъсват законодателните начинания. Реално видяно обаче, шестата корекция, т.е. проверка на Конституцията, основава несъгласия при използването на конституционните разпореждания, в сравнение с способства за по-демократичното действие на страната и лично на нейната законодателна власт. Нещо повече, тези ремонти са в прорез с духа на главния ни закон във връзка с концепцията за разделяне на трите управляващи. Поправките на конституционните разпореждания на член 99, отнасящи се до изпълнителната, т.е. екзекутивната власт, подготвят към подриване на парламентаризма, от една страна, и от друга – на самото Правителство като обособена и самостоятелна власт.

Наистина, шестата корекция на Конституцията се оказа напразна. Политиците като че ли към този момент започнаха да осъзнават, че тя не докара до нищо хубаво, а таман противоположното – тя основава единствено безпорядък, вместо да затвърди демокрацията. Конституционният съд анулира някои от тези ремонти, чака се да анулира и останалите.

Да, общият извод, който от ден на ден стартира да намира удостоверение в политическата реалност, е, че шестата корекция некореспондира с правилата на демокрацията, заложени като съществени идейни ядра в Конституцията ни. Отделно, пълномощията на президента с поправката на алинея 5 на член 99, която регламентира избора на длъжностен министър председател, се лимитират от избран лист с съответни лица, нарицателно отъждествен на „ Домова книга “, го слагат в състояние на обвързана подготвеност, а не на оперативна автономия, както беше преди тази корекция. Тогава той избираше и назначаваше както премиера, по този начин и състава на служебните министри. Да се замислим: служебното Правителство преди поправката на алинея 5 полагаше клетва не в Парламента, а пред президента, т.е. пред президента на Републиката, който по силата на член 92, алинея 1 освен я съставлява, само че и въплъщава единството на нацията, от което по тълкувателен път се извлича необятното схващане, че е и неин обединител. Това се удостоверява с конституционната наредба на алинея 1 на член 99 с инициирането от него на съвещания с парламентарните групи за да се реализира консолидация на политическите им планове отсега нататък в Пленарна зала, посредством която да се образува нужното конституционно болшинство за избор на Правителство, според член 84, т. 6, изречение първо. Може би разбирането на функционалността на президента като обединител на нацията личи най-много в тази ситуация на парламентарен срив и оставка на постоянно Правителство, било в хипотезата на член 111, алинея 1 при избор на съмнение или при друга – на доброволна оставка според алинея 2 на същия член, както и в третата догадка при неполучен избор на доверие, която е планувана като конституционна процедура на Народното събрание в член 112, алинея 2.

От значимо значение е, че за излизане от парламентарна рецесия способстват таман политическите съвещания на конфронтиралите се между тях парламентарно показани партии при президента. Тези съвещания съставляват парламентарен механизъм за туширане на политическото напрежение и са късмет в неутрална среда да се потърсят пресечни точки, без значение дали ще са сред някогашните съдружни сътрудници или сред новите, които да послужат за избор на ново постоянно Правителство в границите на настоящия Парламент. И в случай че това не се случи, то президентът с назначението на служебно Правителство ползва мярката за неотложно излизане от парламентарната рецесия посредством разформироване на Народното събрание и насрочване на изключителни парламентарни избори, които да легитимират нова изпълнителна власт. Разбира се, има още доста какво да се добави по този въпрос, изключително след конституционните ремонти, които доста изпразниха от наличие смисъла на политическите съвещания и то в хипотезата на предварително преустановяване на пълномощията на постоянно Правителство.

На мен ми се коства, че тези конституционни ремонти вместо да лимитират пълномощията на президента, каквато беше тяхната цел, в действителност го въвличат в други, които могат да възпрат реализирането на същата тази алинея 5, която след поправката ѝ се оказа прекомерно сериозна. Ще се обоснова с номинираната за длъжностен министър председател Гòрица Кожарева, която поради оферти от нея за длъжностен министър на вътрешните работи тогава настоящия министър на същото министерство Калин Стоянов, президентът Радев не издаде декрет за назначение на оферти от нея състав на служебно Правителство. На процедура този отвод всъщност сподели по какъв начин може да се радикализира оперативната автономия на президента в изискванията на вменената му след поправката на тази алинея обвързана подготвеност. Парадоксално, само че факт!

Ще посоча още един образец – с избора на ръководител на Народното събрание. С оглед поправката на въпросната алинея 5 той попада в листата с евентуалните претенденти за длъжностен министър-председател. Една от аргументите 51-ият Парламент да зацикли с избора на негов ръководител е поради вероятната догадка да бъде посочен за длъжностен министър председател, още повече, че ръководителят на Народното събрание стои преди всичко в листата от категорично посочените претенденти за заемане на този пост. Обществото стана очевидец на опасенията на някои парламентарни групи, въпреки и неконституирани, което следва дебело да се подчертае, по отношение на номинацията на избрани претенденти за ръководител на Народното събрание. Тези опасения дадоха мотив на президента Радев да удостовери с упрек направените ремонти, които лимитират пълномощията му и то в частта на оперативната автономия за избор на служебно Правителство. Наред с това обаче, упоменатите опасения към съответна номинация за ръководител на Народното събрание генерира конституционна рецесия. Сами разбирате шестата корекция в какъв обаян кръг сложи законодателната и изпълнителната власт, т.е. Парламентът и Правителството, чието действие реализира самата страна и контролира обществото. Конституционната рецесия, подбудена от неизбирането на ръководител на Народното събрание, на процедура може да отстрани както страната, по този начин и обществото, нейната нация. И в това би трябвало да сме безусловно сигурни, че може да стане. Този вид рецесия съставлява сериозна опасност за тяхното битие. Ще ми се да имам вяра, че Конституционният съд ще се произнесе в интерес на опазването и одобряването на демокрацията в страната, като анулира и останалите конституционни ремонти, които са евентуален генератор за изпадане в конституционна рецесия.

След тежки диспути и, както споменахте, невиждано удължение на първото съвещание на Парламента, той въпреки всичко избра собствен ръководител. Силно се съмнявахме, че ще се излъчи постоянно Правителство, само че се избра, въпреки и от съдружни сътрудници, които допреди това бяха в остра борба. Дали това Правителство ще има от малко малко дълъг живот повече от това на прословутата „ сглобка “ или след известно време още веднъж ще се отзовем изправени пред нови парламентарни избори?

Вижте, дано сме наясно, че извънредно динамичната политическа конюнктура в страната, а и отвън нея, доста понижава опцията за изработката на оптимално справедлива прогноза. Дори и социолозите не се наемат, въпреки да оперират с данни от изследване на публичното мнение. Преди време един Ваш сътрудник от друга осведомителна организация, Ива Николова, някогашен публицист от „ ПИК “, по време на мое изявление при нея на сходен въпрос тя направи уточнението, че нито социолози могат да създадат такава прогноза, нито пък и врачки, които могат да „ надзърнат “ в обозримото бъдеще… Ставаше дума за хоризонта на държавното управление на Кирил Петков. Та по този мотив тя загатна, че това е въпрос не на прогнози или на гадание, а на бабуване. В този смисъл през последните пет години много баячки се навъдиха, в това число и на политическата сцена, които в последна сметка станаха за смях пред обществото. С това желая да кажа, че ще е несериозно да се вършат дефинитивни прогнози.

Може би в този момент е мястото да напомня на уважаемите читатели, че моята прогноза за рухването на държавното управление на Петков се оказа вярна. Никой от сътрудниците не се наемаше да прави такива прогнози, аз се осмелих да направя скоро, откакто беше определено. Агенция БГНЕС и други медии в началото не имаха вяра – бяха склонни да одобряват, че ще удържи минимум две години. Но неверните политически ходове на това Правителство, с които опълчи до неразбираемост тогавашните съдружни сътрудници, като да вземем за пример: отзоваването на 70-те съветски жители от страната поради шпионска активност и оповестяването им за „ persona non grata “, спорът на Асен Василев и Кирил Петков с президента Радев при започване на Руската военна инвазия в Украйна, абсурдът с продажбата на оръжия за Украйна на трети страни, забавянето на газовата диверсификация по линия „ Бургас-Александруполис “, скандалният меморандум с „ Джемкорп “, ощетяващ българската енергетика, външният напън за приемане на френското предложение за повдигане на ветото от България за пускане на договарянията за присъединение на Република Северна Македония в Европейския съюз и други, напълно ясно обрисуваха късия му живот. Коалицията се разтресе първо от борбата на Василев и Петков с президента, второ от абсурда с Корнелия Нинова поради продажбата на оръжия за Украйна – de facto знаела ли е, че те са били предопределени за тази страна, и трето – отдръпването на Има Такъв Народ като съдружен сътрудник под предлог, че външният дълг толкоз доста е повишен, че отваря голяма дупка в хазната и мъчно ще бъде върнат, както и забавянето на заплащанията по пътната инфраструктура – имам предвид спора сред Асен Василев и Гроздан Караджов, и най-после обстановката със упоменатото френско предложение, което постави завършек на държавното управление Петков. Хронологията, показваща срив на парламентарното болшинство, стартира със свалянето на Никола Минчев от председателския пост на Народното събрание на 16 юни 2022 година и единствено шест дни по-късно – след получен позитивен избор на съмнение, това Правителство беше свалено и безславно отиде в историята.

Припомнихте ни за късия интервал на ръководство на държавното управление „ Петков “, което беше съпроводено от доста кавги. Тази коалиция беше измъчена и изтормозена от политическите субекти, които я съставляваха. На какво обаче се дължи неговият къс живот, повърхностното пояснение е ясно – поради разпада на обединението. Обаче задълбоченият отговор е различен, който анализаторите се пробват да дадат. Защо в последна сметка то просъществува по-малко от една година?

Защо държавното управление на Петков доста скоро след неговото начало изчерпи политическата си легитимност, е въпрос, който има единствено един вероятен отговор: то получи своя живот въз основа на популизма. Анализирайки държанието на това Правителство, лидирано от слабата политическа подготовка на Кирил Петков – прочее при него тя липсва, стигам до извода, че това е повода за популистката му изразителност. Един квалифициран политик в никакъв случай не би позволил да основава вижданията си за политическо действо чрез популизма, т.е. аргументирайки се посредством него. Петков артикулира популизми, респективно неговото Правителство, които импонират на възгледи, присъщи за крайните политически полюса, отляво и отдясно. За нас анализаторите беше мъчно да преценим на каква политическа идеология се гради „ Продължаваме промяната “ – на лявата (социалистическата) или дясната (капиталистическата). Изказването на Асен Василев, че държавното управление на Петков реализира политиките си на правилото „ десни политики с леви ограничения “ е озадачаващо, даже мога да кажа и шокиращо. Защото сходно изявление приказва за доста сериозен недостиг даже на познания, не и на знания, за които към този момент приказвах, в областта на политологията, изключително на политикономията. Това изявление принизява самобитността на тези две съществени политически идеологии, които образуват друг вид на държавно ръководство, национална стопанска система, щете ли и на културни и духовни потребности като фактори, способстващи за построяването на общия етнически профил на самата нация. И още, тези идеологии не са нереално понятизирани, че да може да се моделират комфортни за популизма политики. Те са строго отграничени и противостоящи между тях. Следователно концепциите, които се съдържат в тях, не могат да се смесват, приобщават или взаимно трансформират – това е безусловно неприемливо. Светът през днешния ден задоволително добре познава, казано в духа на Хегел, две ясно откроими и отстояващи се една от друга политически идеологии – лявата и дясната, междинна такава няма, в никакъв случай не може и да има. Но в случай че въпреки всичко се сътвори, то такова изкуствено усредняване би станало посредством артикулиране на популизми. Опозиционно основаните партии прибягват таман до усредняване на тези политически идеологии – и това е неоспорим факт! Затова не се и удивлявам от изказаната измислица на Василев.

Искам да отбележа и друго събитие за рухването на държавното управление на Петков, в случай че може. Популисткото начало на „ Продължаваме промяната “ набра скорост и бързо притегли електорална поддръжка в резултат на импулсивните настроения на нашето общество. Следва да поясня, че нейният електорат не е постоянен, а мощно лавиращ, тъй като партиите, зародили се от популизма, стихийно притеглят електорат. Стихийните феномени в политическия бранш са краткотрайни и неустойчиви, заради което спадът на електорална поддръжка е разбираем – стихийно се притеглят и също толкоз стремително се одръпват. Прави усещане, че множеството от днешните партии са популистки, а тези, които не са, първоначално си са били такива. И в това се състои особеността: в случай че това популистко начало не бъде отхвърлено, прекратено, то тази политическа партия престава да съществува, а нейният електорат, тъй като търпи въодушевление по популизми, се прелива в друга сходна. В началото ГЕРБ беше популистка партия, по време на рецесии прибягваше до популистката изразителност, с цел да противостои на по-ожесточения и радикализиран популизъм. Но геополитическата принадлежност на тази партия непрекъснато я поставяше в тези коловози, в които популизмът не може да напредва, т.е. да генерира прогрес. В този смисъл „ Продължаваме промяната “ беше заставена да се отхвърли от популистката си изразителност и лично от убеждението, че механизмът за сполучливи политики не търпи да се ползва в политическо послание концепцията за „ десни политики с леви ограничения “ – политиките са или десни, или леви, и на тях подхождат съответни ограничения, с които биха могли да се осъществят. Непосредствено след началото на Руско-украинския спор Асен Василев направи опит обществено да пререже „ пъпната шнур “ на партията си от популисткото начало, определяйки неутралната позиция на президента Радев за този спор като „ срам за България “. Тук фрапантен миг няма – реакцията на Василев изцяло потвърждава това, за което приказвах доскоро: популизмът отслабва и изчезва, когато надвиснат сериозни обстановки от народен или най-много от интернационален темперамент. Такива обстановки притискат в ъгъла политическите субекти (партии) да заявят напълно ясно и намерено своята геополитическа принадлежност. За страдание, „ Продължаваме промяната “ не съумя, макар този опит на Василев, да прекрати залитанията на тази партия към популизма. Това е и повода да губи с всеки един парламентарен избор електорална поддръжка. Нищо чудно след известно време да престане съществуването си, както доста други преди нея, чието политическо съществуване в никакъв случай не е преставало да възпроизвежда свои и артикулира непознати популизми.

След като направих отклоняване с „ Продължаваме промяната “ и популистката ѝ изразителност, дано се върна на въпроса Ви за това какъв брой време ще просъществува държавното управление на Росен Желязков. Както загатнах първоначално, не мога да дам оптимално точна прогноза. Несериозно ще е от моя страна, тъй като политическата конюнктура в страната е динамична, а интернационалната пък турболентна. Това са предпоставки за активизиране на популизми. Но какво да се прави?! Така ще бъде до момента в който свят светува. Тъкмо популизмите, които ескалират политическо напрежение, с цел да отклони вниманието от действителните проблеми, прогнозите са неуверени, за какво и обществото не е несъмнено, което значи, че така наречен „ статистическа неточност “ в социологическите изследвания се покачва. И по тази причина през последните години виждаме разлики сред направените прогнози и настъпилата действителност. Но това не е единствено в България, само че и в доста други страни, че даже и в Съединени американски щати, където социологията преди президентските избори за часове се менеше в изгода ту на единия претендент, ту на другия – ту за Джо Бъйдън, ту за Доналд Тръмп. Това може да ни успокоява, че освен при нас статистическата неточност води до изненади след оповестяването на изборните резултати.

Но все пак, съдейки от политическите сили, съставили 105-ото поред Правителство, ми се коства, че неговото битие няма да е малко. Причините за това са няколко и ще ги посоча. На първо място обществото, въпреки и към момента остро поляризирано, само че не по метода, който беше в интервала 2020-2024 година, желае да има постоянно Правителство. На него безусловно му пристигна до гуша от поредицата парламентарни избора, които вместо да окрупнят политическите сили, фрагментираха от ден на ден и повече Парламента. Вие като публицист с задоволително дълъг опит, ще потвърдите това, уверен съм! Парламентът освен, че разчете това искане на обществото, само че взе, че най-сетне се и съобрази с него с ясното схващане, че излъчването на постоянно Правителство ще бъде с цената на понасяне на огромни вреди за всеки един от съдружните сътрудници, изразяващи се в електорален спад на поддръжка за в бъдеще. Няма метод! Високите цели имат и висока цена, която в случай че не бъде заплатена, задачите няма да бъдат реализирани. Това, че се чуват негативни отзиви от към този момент оказалите се в съпротива парламентарно показани партии, че тази коалиция почива на персоналния, а не на публичния интерес, е форма на митинг, че не са съумели да станат част от ръководството, както да вземем за пример обединението „ Продължаваме промяната и Демократична България “, изключително втората партия.

Бойко Борисов разгласи, че ще търси поддръжка за Правителство без двете ДПС-та, а се оказа, че без поддръжката на едно от тях парламентарно болшинство не може да се получи. ДПС-Доган още веднъж ли се оказа балансьорът или е от възприятие за самозапазване от претопяващата мощ на ДПС-Пеевски?

Новото съдружно Правителство е симетрично разпределено на идеологически принцип, колкото и да считаме, че съставлява – дано по този начин да се изразя – „ италианска салата “, т.е. по всичко и по малко и елегантно поднесено на взискателния клиент. Втората причина, наред със упоменатата нагоре, която ме кара да имам вяра, че скоро то няма да падне, е, че единият политически индивид се явява едната опозиционна секта на Движение за права и свободи – това на Ахмед Доган. Това е изключително показателно. Какво имам поради? Доган е по едно и също време и издиган за стожер на етническия мир у нас, и е дискредитиран като политикът, който посредством своите „ обръчи от компании раздава порциите на властта в страната “. След разцепването на Движение за права и свободи иконичният облик на Ахмед Доган беше развенчан, не извън, а от вътрешната страна, от техните среди, и то съответно от Делян Пеевски. Това „ момче “, което е „ феномен в българската политика “, каквото определение и констатация за него направи Доган, в действителност уверено стартира да изважда Движение за права и свободи от етническата му принадлежност. Няма да давам оценка на политика Пеевски, само че ще подчертая доста дебело това, което споделих скоро, откакто сред него и Доган се появи спор, а точно, че не ни минимум може да се подценява личността на Пеевски в лидерските му качества, както и че не трябва по никакъв начин да се съпоставя с предходните ръководители Лютви Местан и Мустафа Карадайъ. Отбелязвам това заради повода, че мнозина бяха уверени в скорошния завършек на Пеевски след разцепването на Движение за права и свободи, което не се случи, само че в противен случай, таман противоположното – той стартира да се утвърждава с особена тежест на политическата сцена. За разлика от Пеевски, политическата легитимация на Джевджет Чакъров се дължи на Ахмет Доган и в случай че него го няма, то и другият няма да го има. Не знам, времето може да ме опровергае, само че за момента съм на мнение, че пътят на Движение за права и свободи ще бъде посочен от Пеевски – прочее той към този момент го и уточни. Предстои да забележим какъв брой още от електората на ДПС-Доган ще тръгнат по него – по новото начало.

Липсата на представители на ДПС-Доган в държавното управление на Желязков е за – да се прояви тази партия още веднъж в битността си на балансьор сред политическите партии. Но този блян за баланс, подбуден от възприятие за дълг пред обществото за лъчение на постоянно Правителство, в действителност разкрива боязън от политическа маргинализация. Оказваната поддръжка без представители в изпълнителната власт подухва таман на тази мисъл. Според мен не Движение за права и свободи на Доган ще крепи държавното управление на Желязков, а Движение за права и свободи на Пеевски. То ще е балансьорът, освен тъй като има по-голямо парламентарно посланичество, само че и тъй като единственият избавителен пояс да не рухне това Правителство отвън четворното (коалиционно) съглашение се оказва поддръжката на Пеевски. И още веднъж ще кажа, дано не се подценяват опциите на Делян Пеевски като политик, който има изключителна сфера на въздействие. Сега несъмнено ще Ви, озадача, Катя, само че сравнявайки политическите благоприятни условия на Асен Василев и Кирил Петков взети дружно с тези на Делян Пеевски, несъмнено везната клони към последния. Поведението на Василев и Петков на политическата сцена е като на „ инатливи момченца “, които не желаят чорба за обяд, а шоколад.

Искате да кажете, че държавното управление на Желязков в случай на привършен предел ще зависи за съществуването си от депутатите на Пеевски?

Точно това желая да кажа, като с това въобще не целя да влагам, каквито и да били оценъчни характерности както по повод устойчивостта на това Правителство отсега нататък, по този начин и на личността на Делян Пеевски въобще. Задачата на нас анализаторите е да следим доста деликатно дейностите на политиците и по какъв начин те се отразяват върху настроението на обществото, т.е. по какъв начин тези дейности образуват електорална поддръжка и трансформират настройки.

В обсега на нашето внимание е и президентът Радев. Неговият втори мандат е преполовен, а различен няма. Изведнъж неговата угриженост за съставяне на постоянно Правителство по този начин се прояви, че чак не е за поверие. Да напомним, че той докара до такова разцепление нацията, че към момента следствията се виждат в политическото действо. Тоест, заканата от вдигнатия му пестник на 9 юли 2020 година продължава и през днешния ден да стои като опасност пред политическите сили да понечат разговор за реализиране на консенсус. Предчувствам, че това може да е сюжет да приготви почвата за собствен политически план. Дава картбланш на първата политическа мощ да води договаряния за сформиране на Правителство много дълго време, което преди този момент не го правеше. За мен това ненадейно милосърдие е подозрително. Може би се надява тази коалиция да рухне, взаимно да се дискредитират съдружните сътрудници и той след мандата си да се появи като следващия Месия. Предположенията в тази тенденция намират учредения, въпреки и косвени, което на този стадий е задоволително, с цел да ги приемем за достоверни. И въпреки всичко всичко може и да се опровергае. Времето ще покаже! Така или другояче, да се поздравим от обстоятелството, че още веднъж България има постоянно Правителство.

Смятате, че обединението ще удържи и Парламентът ще проработи дейно, макар неговата мощна политическа фрагментация и популистки партии в него?

Е, Вие ме карате май да стартира да бабувам! Иска ми се да имам вяра, че Правителството ще продължи дълго, а за какво не да изкара и цялостен четиригодишен мандат. Обаче, както споделя огромният Николай Хайтов: „ Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш! “ Съотнасяйки тази мисъл до днешния Парламент и Правителство, може да кажем следното: обществото искаше устойчиво Правителство, само че по тази причина трябваше постоянен Парламент, който да съумее да образува конституционно болшинство за избор на такова. Видяхме, че посредством положителната воля и възприятие за дълг пред обществото на множеството народни представители това можа да се случи. Сега остава да забележим дали това Правителство ще съумее да направи нашето бъдеще перспективно или още веднъж ще се окажем в изходна позиция с бюлетина в ръка. Но дано бъдем обнадеждени, че хубавото следва!